Българските села продължават да се обезлюдяват

Българското село, дом само на останалите остарели наши деди и прадеди и някогашни традиции. Младите хора още с израстването се ориентират към градовете с цел по-добър начин на живот и напускат родният дом, посещават го ала само като курорт, или място за отдих и почивка от напрегнатият живот в града. След закриването на редица български села, по данни на националния статистически институт от края на миналата година, от вcички 5 000 cела в Бългаpия 571 cа без население или c едноцифpен бpой жители в следствие понятието село е взело да участва в езика на музея, като музеен експонат.

В селата единственото което може да се развива е земеделие, животновъдство или съживяване на музейни традиции и празници, но в България земеделието и животновъдството са демоде не се развиват вече и не покриват поне минималният разход на домакинството, което се занимава с него, а възвръщането на традициите в някои случаи е мисия невъзможна, заради нямането на време и желание на младите да заимстват от стари занаятчии. Правят се опити от млади хора да се завърнат в селото и да развият земеделие и остарелите традиции със субсидиите на ЕС, но рядко са тези които успяват и се заселват за по-голям период отново.

Липсата на институции за работа и образование бързо отказва младите хора от селото. В едно българско село липсват също съвременните комуникации и нормалните условия за живот на съвременникът. Съвременникът е човек, желаещ да се развива и да преуспее в своят живот, но в селото единственият му успех е да го направи курортно и оживено селище с известна и привлекателна история за едно далечно, красиво минало, но все пак е някакъв вариант (както в селата Делчево, Ковачевица и Лещен) където все още има проблясък от някогашните традиции и пресъздаването им!

Стажант журналист: Соня Щуркова