В неделя, 18 февруари, е християнският празник Неделя Сиропустна

В неделя, 18 февруари, е християнският празник Неделя Сиропустна, наричан още Сирни Заговезни, важен зимно-пролетен празник в народния календар. Денят е известен и като Прощална неделя, Неделя на Всеопрощението или Прошка. Празникът се отбелязва винаги в неделя, седем седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни. С него завършва Седмицата на опрощението и започва Великият пост – най-продължителният пост през годината.

В този ден за последен път преди Възкресение Христово могат да се ядат сирене, мляко и млечни продукти, яйца и се „заговява”, откъдето идва и името му. Празнуването на Сирни Заговезни е свързано с много традиции и ритуали, но най-силният от тях безспорно е прошката. На този ден – Прощалната неделя, а на някои места в страната – и през цялата предхождаща го Сирна седмица, по-младите членове на семейството искат и получават прошка от по-възрастните роднини и близки за изминалата година, за волни или неволни обиди, недобри помисли и намерения спрямо своите близки и познати. По традиция младите ходят в дома на родителите си, младоженците искат прошка от кумовете си, от свекър и свекърва, тъст и тъща. В някои места в България традиционният израз на този ден е: „простено – прости!“, т. е. „аз ти прощавам и ти ми прости“. Чрез този обичай се цели да се възстановят добрите отношения между хората, ако са си казали лоши думи през годината, да се пречисти човек и да стане по-добър и всеопрощаващ. Чрез ритуала на прошката всеки човек се подготвя да влезе във Великия пост, който е време за очистване, размисъл, усъвършенстване и примирение. За тържествената вечеря на Сирни Заговезни се събира цялото семейство и се приготвят баница със сирене, варени яйца, питка, мляко с ориз, риба. Традиционна за този ден е бялата халва с орехови ядки, с която е свързан един от най-веселите обичаи на Сирни Заговезни – т. нар. „хамкане с халва“. На червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста, без да си помага с ръце. Смята се, че, който успее, ще бъде здрав и силен през цялата година. Много от ритуалите и обичаите, съпътстващи празника, са с езически характер – като големите кукерски шествия, паленето и прескачането на огньове за здраве и късмет. Най-характерен и съществен обичай е запалването на празничните огньове – Сирнишки огньове, или сиреници. Чрез всемогъщата и пречистващата сила на огъня хората изгарят злите духове. Християнското значение на огъня се свързва с победата на светлината над мрака.