Две чествания в Дупница по повод 119 години от избухването на Илинденско – Преображенското въстание
Членове на ВМРО- Дупница и техни съмишленици почетоха паметта на героите от Илинденската епопея с поднасяне на цветя. По повод 119 години от избухването на Илинденско – Преображенското въстание те се събраха пред паметните плочи на Никола Малашевски и Методи Димов, за да засвидетелстват своята почит към въстаналите срещу турците в името свободата . На честването днес членове на ВМРО донесоха и брой в. „Македония“ на близо 100 годни и на в. „Македонска трибуна“, в които са поместени статии за Илинденската епопея. Показан бе оригинален портрет на Гоце Делчев и на местни активисти на ВМРО, както оригиналната членска книга от 1991 година, когато структурата на ВМРО в Дупница е възстановена от Владимир Стоянов. В кратко слово д– р Георги Георгиев от Македонски научен институт подчерта, че без памет няма история.
Малко по-късно имаше едно честване днес в Дупница по повод 119 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание. След ВМРО, своя кратка организация бяха направили членовете на Народно читалище „Генерал Георги Тодоров 2011, Съюзът на офицерите и сержантите от запаса и резерва и Община Дупница. С поднасяне на венци и цветя на паметната плоча на Никола Малашевски, към тях се присъединиха представители на местния парламент и читалищни дейци. За важността на въстанието и косвеното участие на Дупница в него, но пряката дейност на дупнишките дейци, говори председателя на общинската организация на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва – гр. Дупница доц. д-р Радослав Радославов.
Кой е Никола Малашевски?
Никола Мааешевски, познат и под прозвището Чичо Крюгер, е български революционер, пунктов началник на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Дупница. Роден е през 1850 година в Берово, тогава в Османската империя. Получава основното си образование в родното Берово. Развива революционна дейност в Малешевско и Пиянешко, и участва в подготвеното от Димитър Беровски Разловско въстание през 1876 година. След неуспеха на бунта се преселва в Дупница, където се включва активно в дейността на Македонската организация. Става съратник и сподвижник на Гоце Делчев, изпълнява и дължността на пунктов началник на ВМОРО в Дупница. По-късно двамата привличат и Яне Сандански към организацията. До 1903 година ръководи пренасянето на оръжие, пари и материали за вътрешността на Македония. В Дупница, пред Младежкия дом на мястото, където някога е била къщата на Малашевски е поставена паметната му плоча.