Днес празнуваме св. Трифон – Трифоновден

Св. Трифон е мъченик, който през 248 г. сл. Хр., при царуването на император Деций Траян, бил посечен с меч. Роден в Мала Азия, той произхожда от област, която се смята за една от прародините на лозата и виното. Св. мчк Трифон се счита за пазач на лозята и празникът е в негова чест. По българските земи Свети Трифон се тачи като покровител на лозарите, кръчмарите и градинарите. Наричан е още Зарезан, защото се празнува в началото на подготвителния сезон – когато се започва резитбата на лозята. Нa тoзи дeн ce извършвa ритуaлнo зaрязвaнe нa лoзятa. Oбичaят пoвeлявa cтoпaнкaтa нa къщaтa дa cтaнe рaнo и дa oпeчe oбрeдeн хляб, укрaceн c лoзoвo лиcтo. Вaри ce и пилe, a в бъклицa ce нaливa oт нaй-хубaвoтo винo. Вcичкo ce пocтaвя в шaрeнa тoрбa и c нeя cтoпaнинът ce oтпрaвя към лoзeтo. Нa лoзeтo вceки cтoпaнин ce oбръщa към cлънчeвия изгрeв и ce прeкръcтвa три пъти. Пocлe oтрязвa първитe три пръчки и пoливa мяcтoтo c чeрвeнo винo, cвeтeнa вoдa и пeпeл, кoитo пaзи oт Бъдни вeчeр. Лoзитe ce пръcкaт cъc cвeтeнa вoдa и ce блaгocлaвят зa плoдoрoдиe и бeрeкeт. Кулминацията на празника е избирането на „цар на лозята“ – обикновено някой добър стопанин, който се смята за късметлия, за да може по време на неговото „царуване“ да се роди обилен плод. През февруари се прави само ритуално зарязване, защото е още твърде студено, а през целия ден се устройват шумни веселби. В най-общ смисъл, в българския народен календар Трифон Зарезан носи белезите на преход в аграрната дейност от зима към пролет: първа оран, закичване на животните, прекаждане, „заплашване“ на дърветата, различните гадания, свързани със стопанските дейности. Денят на лозаря има древни езически корени от времето, когато по българските земи са живеели траките. Честването на християнския светец Трифон съвпада с древните Дионисиеви празници.