Днес празнуват хората с имената Константин и Елена

През 313 г. се издава прочутия Медиолански едикт, който обявява християнството за равноправна религия в пределите на Римската империя. Той бил подписан от двамата императори-съуправители – Константин и Лициний. За Лициний подписът под едикта бил политически ход и той си оставал фанатичен езичник. Християните по времето на Константин излезли от подземните храмове-катакомби и пред идолопоклонниците заставал съвършено друг начин на живот и мислене. Самият Константин приема християнската вяра в края на живота си. Животът на Царица Елена се свързва с едно от най-важните събития в историята на християнската църква – тя открива кръста, на който е бил разпнат Иисус. Елена положила неимоверни усилия, за да открие Гроба Господен и всички тези свети места, които били свързани със земния живот на Христос и Пресвета Богородица. Затова неслучайно Църква нарича тези майка и син – подвижници на вярата и благочестието, и „равноапостолни”. С техните трудове се прекратили гоненията срещу християните и вярата Христова започнала да се разпространява по цялата земя. В село Баничан, една от многобройните църкви там, има храмов празник. Градежът й започва в края на 1989 година върху основите на по-стар храм. Завършването и освещаването на църквата станало през 1992. И още един грам днес празнува – този в красивото планинско село Парил. На този ден много народ се събира и на връх Свети Костадин и Елена над село Делчево, респективно над град Гоце Делчев, в обезлюденото село Драгостин, в местността Костадин в село Господинци. Местност със същото име се среща и в село Корница, отново в община Гоце Делчев.