Днес честваме паметта на Търновския патриарх, който завеща българите на грижите на Света Тройца
Свети Патриарх Евтимий е роден около 1327 г. в Търново и според някои произхожда от знатния род Цамблак. Около 1350 г. постъпва в Килифаревския манастир, привлечен от славата на Теодосий Търновски. св. Теодосий предсказва, че Евтимий ще бъде Търновски патриарх, но по негово време България ще погине от турско нашествие. През 1371 г., Евтимий основава църквата „Св. Троица“, която се намира на 10 км от Търново. Около него се оформя група от ученици, които помагат за организирането на манастира, познат днес като Патриаршеския манастир. Именно в този манастир се организира и Търновската книжовна школа. През 1375 г., след смъртта на българския патриарх Йоаникий II, Евтимий е провъзгласен за патриарх на Търново. Една от най-важните стъпки, които новият патриарх предприема, е реформата в българския книжовен език. Той се заема с превод на книги от гръцки на български език, тъй като е недоволен от по-старите преводи. През пролетта на 1393 г. султан Баязид І обсажда Търново. Иван Шишман не е в града и патриарх Евтимий ръководи защитата му. Смята се, че градът издържа тримесечна обсада. На 17 юли 1393 г. турците превземат столицата. Евтимий е осъден на смърт, но е спасен в последната минута от чудо. Легендата разказва, че когато палачът вдига ятагана си, за да отсече патриаршеската глава, ръката му се вкаменява. Уплашени от случилото се, османците решават да заточат духовника. Предполага се, че е заточен в Бачковския манастир, където и умира около 1401 – 1402 г..