Дупничани в Съединението и Сръбско-българската война
От Исторически музей Дупница днес припомниха за участието на дупничани в Съединението и Сръбско-българската война. Текстът е по Никола Лазарков “Спомени отпреди и след Освобождението”.
“СЪЕДИНЕНИЕТО
То се подготвяше още от по рано. Но самият акт се извърши на 6 септември 1885 година, когато в същия ден и тук бе съобщено с телеграма от Кюстендилския окръжен управител. А тоя ден беше събота и пазар. Затова веднага се заприготвя свикване на околийски митинг за одобрение, сърадване и окуражаване на авторите и за апел към правителството на свободна България – да подпомогне и подкрепи направеното народно дело.
Беше хубав слънчев ден. И около четири часа по пладне митингът се състоя сред града на сегашния централен площад,…и едва побираше насъбралото се множество – граждани и селяни…Ето и кмета Христо Ст. Грънчаров,…откри митинга…Кметът на града с развълнувани думи викаше на всеослушание, че ние свободните българи – това дело на братята от Южна България трябва да подкрепим морално и материално…Приетата с аплодисменти резолюция веднага бе изпратена по телеграфа по принадлежност.
Колко обаче се мина, точно не помня, и работите се разбъркаха. Всички войници от запаса се повикаха в частите си. Много коне и коли с воловете се прибраха за военно обслужване… Милиционерите от града и тия от околията бяха събрани в частите си …от инструкторите на действаща служба подофицери по два пъти на ден се извеждаха на обучение и се приготвяха за потегляне натам, закъдето бъде заповядано.
СРЪБСКО-БЪЛГАРСКАТА ВОЙНА
Всички тия работи, които ставаха и които по-горе се споменаха, бяха предохранителни военни мерки срещу опасност от турците… Да, всички тези приготовления, които се предприемаха от Шести септември насетне, бяха за отбрана срещу турските войски. Но вместо турците, от които България се страхуваше, че ще направят това, подобно нещо се направи от страна на сърбите… по внушение на Австрия…”
А имената, които трябва да помним:
Иван Атанасов/ Иванчо Войвода/, командир на Дупнишка чета
“Предвождал я Иван Атанасов. В нея били включени 49 доброволци, главно българи бежанци от Македония. Четата пристигнала в Пловдив на 26 септември 1885 г. с намерение да се отправи за турската граница. Но в Пловдив Дупнишката чета била поставена в IX Пловдивска опълченска дружина, която пък била придадена към I Софийски полк, с дружинен командир капитан Караджов. Но по-късно IX Пловдивска опълченска дружина се отделила от полка. Според някои изследвания Дупнишката чета на Иван Атанасов по едно време е била включена в Чипровския войскови (наричани „партизански”) отряд на кап. Коста Паница.”
По: Венедиков, Й.; Г е н о в, Ц.
Христо Дюкмеджиев, дупничанин, опълченец. Член на разширения състав на БТРЦК, по-късно кмет на Пловдив и Самоков, народен представител
Иван Панов, дупничанин, доброволец и неговите медал и значка на доброволческа организация „Сливница“
Богдан Петров, дупничанин, доброволец в Сръбско-българската война
Георги Начев, дупничанин, доброволец в Сръбско-българската война
Христо Грънчаров, кмет на Дупница по време на Съединението.
Снимки: Исторически музей – Дупница.