Майката Божия мина през Гоце Делчев на път за Банско

На 31 май 2021 г. Неврокопска епархия посрещна още една светиня – копие на Чудотворната икона на Пресвета Богородица Акатистна, намираща се в Зографския манастир на Света Гора, Атон. Иконата бе донесена лично от игумена на Зографския манастир схиархимандрит Амвросий. Тя е изработена на Света Гора с благословението на Неврокопския митрополит Серафим и дарителството на православни християни от гр. Банко и от цяла България. Осветена е при своя първообраз в Зографския манастир и ще бъде поставена за постоянно поклонение в храм „Св. Троица“, гр. Банско. През днешния ден многоброен народ се стече да се поклони пред образа на майката Божия, поставен в центъра на храм „Св. Успение Богородично”, гр. Гоце Делчев (Неврокоп), където в празничния 1 юни бе отслужена архиерейска св. Литургия в храм. Късния следобед иконата на св. Богородица Акатистна отпътува за гр. Банско. За събитието, поради което тази света икона е призната за чудотворна и е наречена така, в свещения манастир “Зограф” е написано следното: Латинците убеждавали православните да влязат в уния не чрез силата на евангелското слово, а с изваден меч и с всевъзможни изстъпления. Те нахлули и на Света Гора започнали да убеждават с думи, да примамват със злато и обещания, да принуждават със заплахи и дори с най-мъчителни изтезания светогорците да признаят властта на римския папа над тях. През тази ужасна за Света Гора година близо до свещения Зографски манастир уединено се подвизавал един старец, който имал светия навик да прочита по няколко пъти на ден акатиста на Божията Майка пред намиращата се при него в келията божествена Нейна икона. Веднъж, когато в старческите му уста звучал незамлъкващият поздрав към Пресвета Дева Мария – “Радвай се!”, внезапно чул и от Нейната света икона думите: „Радвай се и ти, старче Божий!“ Старецът се разтреперил от уплаха. „Не бой се – кротко продължил Богомайчиният глас от светата икона, – а иди по-скоро в манастира и съобщи на братята и на игумена, че враговете Ми и враговете на Моя Син са вече близо. Който е слаб духом, нека се скрие, докато изкушението отмине. А желаещите страдалчески венец, нека да останат. Побързай!“ Латинците не се забавили. Монасите не отворили манастира, а кулата в която се събрали била подпалена. Това станало на 10 октомври 1276 година. Иконата останала с тях в кулата. Но впоследствие я намерили неповредена под развалините и пепелта на пожарището.