Малките герои побеждават враговете си, големите герои побеждават себе си

Позиция на стажант репортера Мария Татанова

Обществото ни, това на равните и свободните, винаги ни е предизвиквало в едно отношение. Да надминем себе си. Да опознаем природата с всичките ѝ недостатъци и да бъдем независими, дори и в обсега на собствената си свобода.

Винаги сме принадлежали на свободата… Свободата в целия си кръговрат строго ни е ограничавала в правото на избор, на елита, на отговорността. Точно определената структурна организация на човечеството и еволюирането ѝ сякаш намаляват диапазона на възможностите. Свободата не значи единствено порядък извън пределите, а и безпрепятственост към желания и нагласи. И макар да е висша човешка ценност, тя е морална уникалност. Точно това я прави недостижима и безгранична – правото на слово и възможността за един нов красив свят, базиран на идеи за независимост.

Сякаш свободата дълбоко в себе си крие зависимостта. Онази крачка към себенадминаването, която изпълва всеки един копнеж, завладял тялото ти. Адреналинът в кръвта, сладостта от живота, изкушението от премината забрана. Сякаш те привлича все повече и повече. Желанието и чувството да посегнеш пак, и пак, и пак…

С годините, разбира се, всичко се променя. Битката се превръща в непосилна, хора губят живота и идентичността си от свръх доза, независимостта се превръща в зависимост. И защо? Заради нечие удоволствие? Заради неразрешен проблем може би? Не, за съжаление! Отговорът на тези въпроси се крие в един много прост девиз: ”Малките герои побеждават враговете си, големите герои побеждават себе си”. Именно така обществото ни би могло да се пребори със себе си, избягвайки наркотичните вещества и последиците след независимостта.

Обществото ни малко по малко също се превръща в съучастник на злодеянието, което ни е връхлетяло. Бездействието, беглият поглед, мълчанието ни водят до тук. А може всичко да е по – различно. Да се предотврати загубата на малки деца, хилядите деформирани тела, мъчението от липсата на желания наркотик в организма. Ала докато стои конфликтът на интереси, всичко ще е по старому. Ползата от унищожаването на човешките животи няма да помрачи нечие друго щастие, базирано на финанси, които макар и лесно изкарани, ще се превърнат в тежко бреме, застигайки нечия съдба. Жалко! Много жалко! За всички промити мозъци, чиято единствена цел е доходът за сметка на невинните жертви. Съжалявам ги! Ниско паднали в очите ми, те си остават безхарактерни човеци, лишени от чувства. А това е най – голяма загуба, сполетяла човечеството. Да загубят единственото им останало нещо на света – чувствата .

Тук е мястото да констатирам върху наркотичните вещества. Нима човешката психика е толкова неустойчива, че субстанцията на наркотика бързо би завладяла нечие прозрение? Нима внушението бива водено от пристрастяването? Нима еуфорията, страхът, паниката, водят мозъка ни до силно затруднение на правилно психическо и физическо състоние? Не мисля. Изборът на индивида е от съществена роля. В това число намесата на легализацията не би довела до нищо добро. Обединението на законодателната власт в Калифорния, Португалия и Испания все още не е довела до резултат. Именно битката се превръща в непосилна, тъй като личният избор на индивида превъзхожда съдебните власти. Точно поради тази причина легализацията не толкова помага, колкото вреди, защото вложеното усилие би увеличило стоковата инквизиция. Сухият режим в Сащ водят до невиждани проблеми. С въвеждането на забраната за употреба на алкохол се увеличава броят на загиналите. Именно това може и да споходи хората, употребяващи наркотици, след тяхното премахване. Самоунищожение. Дори и да се приеме тяхната забрана, неморалните личности не биха престанали да я употребяват. В най-лошия случай биха предизвикали силен смут и убийства, което никак не би помогнало за решаването на проблема. Тук настъпва парадоксът – защо се харчат милиони, за да заловят престъпниците, от които самата държава печели от данъците? Защо наркотичните вещества се наричат незаконни, докато едни от най – разпространените са алкохолът и цигарите? Нелогично е хора, с притежание на наркотици, да лежат в затвора, докато извършители на престъпления са на свобода.

Всичко това изглежда твърде нереално, за да е истина. Твърде отчайващо, за да е човешко деяние. Твърде погубващо за една развита нация.

Легализацията определено за мен си остава един нетипичен опит за развитие на проблем, твърде задълбочен в сърцевината на закърнял навик, чийто безпрепятствен модел се крие в индивидуалното творчество на индивидуализъм, строго подчинен на свободата.