На Еньовден тревите и билките имат най-голямата лечебна сила
Смята се, че на Еньовден енергията на Слънцето е най-силна и се предава на водата, и на лековитите треви. Билките трябва да се откъснат преди изгрев слънце. На същата дата православната църква чества рождението на Св. Йоан Кръстител и често обредите и традициите на двата празника се преплитат. Празникът съвпада с лятното слънцестоене. Вярва се, че когато изгрява на Еньовден Слънцето „трепти“, „играе“, а който види това, ще бъде здрав през годината. Вярва се, че преди да „тръгне към зима“ слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада, е с особена магическа сила. Най-събираните билки на Еньовден са еньовче, комуника, иглика, маточина, бял и жълт равнец. От билките се правят еньовски китки и венци, които през годината се използват за лекуване. С тревите и цветята, набрани на празника, се свива и голям еньовски венец, през който всички се провират за здраве. Той се запазва и се използва срещу болестите. На празника старите знахари отиват през нощта и наливат вода от някой планински извор. Това трябва да стане при пълна тишина, а водата наричат „мълчана“. Тя придобива свърхестествена сила, която обаче ще изчезне, ако някъде се чуе човешки глас. Денят 24 юни продължава да се чества с подобни мистични и интересни обичаи, които често озадачават незапознатите или чужденците. Красотата на Еньовден се крие в българския дух, който се е запазил през дългите векове на развитие и повратности в историята. Необезпокоявани нито от времето, нито от действителността, традициите запазват своята мистична красота и навярно завинаги ще живеят по прекрасните земи на майка България.