На 2 февруари честваме Сретение Господне – един от 12-те големи празници в годината.

Сретение Господне е един от четирите празника, посветени на Божията майка. Славянската дума „сретение” означава „среща”. На четиридесетия дни след рождението си Иисус бил занесен в Иерусалимсия храм, за да бъде посветен на Бога съгласно Мойсеевия закон. В храма отишъл и старецът Симеон, който от много столетия очаквал да види Христос – “Утехата Израилева”. В лицето на праведния Симеон човечеството се срещнало с Бога. Той поел Богомладенеца от ръцете на майка му, прегърнал Го и казал пророческите слова, че е видял спасението на хората. На майката Мария праведникът казал: “Ето, този лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, и на самата Тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца”. Тълкувателите на този евангелски текст виждат в него осмисляне на целия живот на Иисус: Той дава на хората закона на благодатта и любовта, но учението му става предмет на спорове и противоречия, а страданията и кръстната му смърт като меч нараняват сърцето на Св. Богородица. Този празник, установен още в ранните векове на християнството, започнал да се празнува особено тържествено по времето на византийския император Юстиниан Велики. По благочестив обичай и днес новородените деца на 40-ия ден от рождението им се занасят в храма за благословение, а на майките свещениците четат определена молитва. Според народния календар, днешният ден е празник на мъжките рожби. Той води началото си от времето на турското робство, когато с кръв от петли българските семейства белязвали портите си, за да заблудят властите, че от техните къщи вече са взети момчета за еничари.