На 29 юни Православната църква почита паметта на светите апостоли Петър и Павел. Днес приключват и Петровите пости.

Първовърховните апостоли Петър и Павел не са братя, както ги описва народното предание. Единият буквално от първите дни на Христовата проповед следва Христос, а вторият се бори против Господа с всички достъпни средства, докато явно чудо не преобръща живота му. Единият е простодушен рибар, който не блести с образование; а другият е познавач на закона, книжник, получил високо образование. Единият е семеен, а другият е пламенен проповедник на девството, който при това преподава на верните и правилата на истинния християнски брак. Те са толкова различни, но тяхната памет се празнува в един и същи ден. Те са дотолкова тясно свързани помежду си чрез тази памет, чрез общия живот и общото дело, че съзнанието на църковния човек най-често ги възприема едва ли не като единно цяло. Също и на иконите те обикновено се изобразяват заедно, сякаш са двама братя. Сродява ги любовта Христова и тяхната любов към Христа – тя ги прави братя.

Ние ги наричаме първовърховни апостоли и имаме предвид не тяхното особено положение, нито авторитета, нито дори съвкупността от всички подвизи и трудове, а именно това: онзи връх, онази висота на любовта, към която те се възнасят, онова място – невидимо за очите, но осезаемо със сърцето, където те са така свързани, така обединени, че днес християните ги честват заедно.

Св. ап. Петър загинал мъченически в град Рим през времето на император Нерон, в 67 година: бил разпнат на кръст с главата надолу, понеже считал себе си недостоен да умре така, както бил разпнат Спасителят. Апостол Павел бил посечен с меч в Рим през времето на Нерон в същата 67 година.