На 4 декември Православна църква почитат паметта на света великомъченица Варвара

Света Варвара, родена в семейството на аристократ езичник от Илиопол, се е отличавала с особена красота. Тя се запознава с християни и приема свето кръщение и когато бащата научава, че дъщеря му е станала християнка, той нарежда да я бичуват и получава съгласието на управителя на града Мартиан да я осъди на смърт. По нареждане на бащата Варвара е обезглавена. Поверието гласи, че Божието възмездие настига бащата на Варвара и управителя на града – двамата са поразени от мълния. През VI век мощите на света Варвара са пренесени в Константинопол. В житието на св. Варвара, определен интерес представлява споменаването на името на селището Гела – в Родопите, където, според атонското предание, е пренесено и погребано тялото на светицата от благочестив мирянин на име Валентин. Българският народ е почитал празника с преплитане на езическите и християнските обичаи. В някои райони на страната света Варвара се е считала за покровителка на децата от болести, по-специално от дребна шарка, и хората я наричали “Баба Шарка”. Жените месели и раздавали за здраве „къпани“ питки – омесеното тесто първо се вари, докато изплува на повърхността, а после се оформя на питка и изпича. Питките се намазват с мед. В Западна България на празника деца палят огън на кръстопът, на който варят леща и изяждат по няколко зрънца. Празникът се наричал още Женска Коледа, тъй като девойките се пременяли, обикаляли домовете и пеели песни за здраве.