Откъде идват имената на месеците

Няколко хиляди години са минали, докато светът се обедини около общ начин за отброяване на времето. За отброяване на времето в съвременния свят използваме календар от 12 месеца, имената на които са дадени още в древни времена. Първият месец от годината е кръстен на римския бог Янус. Богът е изобразяван с две лица, обърнати в противоположна посока – едното гледа към миналото, а другото към бъдещето. Познат в наши дни като месецът на любовта и виното, “февруари” идва от латински – означава пречистване, и от името на бог Фебруум. Третият месец е март. Той е наречен на римския бог на войната Марс. В древността през март са се подновявали военните походи, които били прекъсвани през студените зимни месеци. Името на четвъртия месец от година – април, е взето от латинската дума за “разцъфтявам”. Можем да кажем, че месеците май и юни са нежните месеци, защото носят имената на древни богини. Май от древногръцката богиня на зеленината и цветята – Мая, а юни – на римската богиня Юнона, покровителка на брака, благото на жените и раждането. След нежните месеци, идват два, носещи имената на двама от най-великите, влиятелни и значими мъже в историята на човечеството. Юли носи името на политика, стратег и писател – Юлий Цезар, а август – на първия римски император и негов наследник – Октавиан Август. Най-вероятно е имало опити да се намерят други имена на септември, октомври, ноември и декември, но въпреки това те запазили дотогавашните си наименования за числата 7, 8, 9 и 10, останали от древния римски календар. Септември е бил седмият месец в древния римски календар, който бил десетмесечен и започвал с месец март. Около 713-та пр. Хр два нови месеца (януари и февруари) били добавени накрая на календарната година, а началото на календарната година било преместено да бъде от първи януари през 153 година пр. Хр.