Петковден, 14 октомври, е един от най-тачените празници в народната традиция

Преподобната Петка, наречена още Българска, е родена в град Епиват на Мраморно море през XI век. Води благочестив живот, а след кончината ѝ нейните мощи, които притежават целителна сила, се превръщат в символ на борбата за съхраняване на християнската култура от ислямската асимилация. Цар Иван-Асен II ги пренася в Търново, където се пазят до превземането на старата столица. След това са пренасяни на множество места, докато накрая намират покой в румънския град Яш, където са и досега.

В средата на 2017 година икона на св. Петка в румънския град Търговище започна да мироточи. Сълзите били забелязани от миряни в следобедните часове. Свещеникът от храма твърди, че това е третият път, когато иконата на св. Петка проплаква. Той посочи, че това се случва, когато Православната църква преживява големи изпитания.

Празникът в чест на света Петка – Петковден, се смята за завършек на лятото и есента, а с това и на активния стопански цикъл. По традиция се правят курбани, сборове и служби за здраве и плодородие. В някои райони денят е женски празник. Правят се питки, намазани с мед и наречени на светицата. С Петковден започва периодът на годежите и сватбите и из къщите тръгват сглядници годежари.

В неделя в обезлюденото село Средна – гоцеделчевско, ще се освети курбан, който ще бъде раздаден за здраве на всички посетители. Петковден се отбелязва и в гърменското село Скребатно, където всяка година християни и мюсюлмани се събират на обща трапеза. Храмов празник отбелязва и църквата „Света Параскева“ в село Лещен.