Православната църква почита паметта на Св. мъченик Трифон
Свети мъченик Трифон е роден в Камсада, Фригия (Мала Азия) през 227 г. Земите се смятат за една от прародините на лозата и виното. Една легенда разказва, че когато Трифон бил само на 17 години излекувал дъщерята на римския император Гордиан и по този начин спечелил признание и слава. След няколко години се опитали да го накарат да се откаже от християнската вяра, но той отказал и бил изпратен на съд. Осъдили го на смърт, чрез обезглавяване. Когато го извеждали извън града, той се обърнал на изток, горещо се помолил и благодарил на Бога, че го удостоил “с мъченически венец”. Докато се молел, склонил глава и издъхнал. Това се случило по времето на римския императорски наместник Деций Траян, когато Трифон бил само на 21 години. В по-старите икони светецът е изобразен със сърповиден лозарски нож и може би заради това в българските вярвания възниква поверието, че е бил лозар и резач. В някои райони на страната, най-вече в Северна България, мъжете от дадено населено място стават рано и отиват на лозето, където извършват ритуалното зарязване. Веднага след зарязването се поливат лозите с вино за плодородие и берекет. Жените им приготвят празничната трапеза, на която има квасен обреден хляб и печена пълнена кокошка с ориз. На лозето се избира цар, който на някои места се нарича и Трифон. Избраният бива закичен от венец от лозови пръчки. Другите мъже го носят или го возят като владетел. Избраният за цар изпълнява своите задължения в продължение на една година. Първите три дни на февруари се наричат Трифонци.