Смяната на лева с евро наближава

Смяната на лева с евро наближава, а с нея и опасенията на много българи – дали няма да платим по-висока цена за тази промяна? В редица държави вече е доказано: търговците рядко закръгляват надолу. Така продукт, който реално струва 2 евро и 1 цент, може да се появи на щанда за 2,99 евро. Държавата обещава строг контрол и двойно етикетиране, но дали ще успее да овладее този масов процес? 

С наближаването на членството на България в еврозоната и предстоящата смяна на лева с евро, все по-често в публичното пространство се поставя въпросът дали въвеждането на единната валута ще доведе до скрито поскъпване на стоки и услуги. Експерти припомнят, че подобни процеси вече са наблюдавани в други държави от Централна и Източна Европа. Най-често срещаната практика е т.нар. „психологическо ценообразуване“ – при което стоките не се закръгляват надолу, а напротив, закръглянето се прави нагоре. Например, ако една стока струва 2 евро и 1 цент, търговецът по-скоро ще я оформи като 2,99 евро, вместо като 1,99 евро. Това изглежда незначителна разлика на единична покупка, но при масово прилагане ефектът върху семейния бюджет може да бъде сериозен. Именно тук идват опасенията, че цените ще се повишат по линия на „невидимата инфлация“ – не защото еврото само по себе си е по-скъпо, а защото пазарът реагира чрез закръгляване в ущърб на потребителя. Държавата и институциите уверяват, че ще въведат механизми за контрол – двойно етикетиране в левове и евро за определен период, санкции при необосновано оскъпяване и мониторинг от Комисията за защита на потребителите. Въпросът обаче е дали тези мерки ще могат да обхванат целия пазар, тъй като процесът е масов, динамичен и труден за контролиране в детайли. Независими икономисти предупреждават, че подобни закръгляния няма как да бъдат изцяло избегнати. В крайна сметка пазарът работи на принципа на конкуренцията и всеки търговец сам решава как да оформи крайната си цена. Това означава, че рискът от повишаване на цените е реален, макар и различен по мащаб за отделните сектори. За потребителите остава задачата да бъдат по-внимателни при сравняването на цените в левове и евро, както и да сигнализират за очевидни злоупотреби.