С Петковден идва Зимата

Празникът в чест на Света Петка – Петковден, се смята за завършек на лятото и есента, а с това и на активния стопански цикъл. Традициите и честванията на българите на този ден имат предхристиянски белези на аграрните култове. Техните корени са от епохата, когато земеделието дало нов поглед за живота на човека, а основно място заемало плодородието на земята, олицетворено от жена, даряваща живот. Света Петка се почита като покровителка на жените и техните домашни дейности – предене, тъкане, кроене, шиене. Света Петка се смята за закрилник на семейството и от Петковден започват сгледите на годежите и сватбите. На Петковден се месят колаци, като най-големият от тях се нарича на Св. Петка. Хлябът и къщата трябва да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата. Обредната трапеза включва овче месо, курбан чорба, яхния с праз, сарми. Според народните поверия ако на Петковден грее слънце, листата на дърветата не са окапали, а овцете се скупчват на едно място – зимата ще е тежка и снежна. Дъждовно време на този ден предвещава мека и топла зима. На Петковден се прави първото зимно хоро. На него трябва да се заловят всички моми. Поверието гласи, че мома, заловила се на хорото, ще се задоми през годината.