Честваме 145 години от Априлското въстание

Общото събрание на комитетите от Четвърти революционен окръг, проведено в местността Оборище на 14 април 1876 г., уточнява плана за въстанието и решава то да избухне на 1 май. Поради предателство турски заптиета се опитват да арестуват председателя на комитета в Копривщица Тодор Каблешков и на 20 април той обявява въстанието, за което уведомява околните села с прочутото “Кърваво писмо”. Същият ден въстава и Панагюрище, а Георги Бенковски сформира своята конна “Хвърковата чета”, с която обикаля селищата в окръга и ги вдига на въстание. Скоро редовна турска армия и башибозук атакуват въстаналите селища. Първи падат Стрелча, Клисура, а след четиридневни сражения – и Панагюрище. Следва Батак и т.н. Въстанието завършва с разгрома на Ботевата чета и тази на Таньо Стоянов. Близо 80 селища са изгорени, убити са около 30 хиляди жени, деца и мъже. Няколко години след Априлското въстание България се появява на картата на Европа. Денят на Априлското въстание да получи статут на официален празник предлагат от Фондация “Васил Левски”, съобщи председателят на фондацията историкът проф. Пламен Павлов. Сред мотивите се припомня, че през Април 1876-а година, в името на една благородна и справедлива кауза, е предизвикана безпрецедентна по мащабите си кампания в защита на българския народ от страна на световната демократична общественост. Проф. Пламен Павлов смята, че датата на честването трябва да е 20 април, а не първи май, както е преизчислена по нов стил. “Факт е, че у нас редица събития се честват по нов стил, вкл. националния ни празник Трети март, а други – по стар стил, например 6 септември, Денят на Съединението, с оглед на изключителната важност на Априлското въстание е редно неговото честване да бъде на 20 април”, посочва проф. Павлов. Той споделя, че предложението е изпратено до институциите, които имат правомощия да утвърдят датата като официален празник.

0 0 votes
Article Rating
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments