23-ти май ден на почит на паметта на Джовани Фалконе, превърнат от фондация “Фалконе” в ден на почит на героите в борбата с пандемията COVID-19

Интервю с  Мария Фалконе – сестра на Джовани Фалконе.

“Когато журналистите питаха брат ми защо  продължава въпреки рисковете и жертвите, той отговори с простата  фраза, която разкриваше  всичко за него: “заради дълг към  службата”.

В тези дни, принудена да стоя затворена вкъщи, слушайки хилядите трагични новини, думите му често идваха при мен и аз си мислех за всички тези  италианци: лекари, медицински сестри, граждани, които се бориха и продължават да се борят  с пандемията  КОВИД- 19  от  служебен и граждански дълг.”

Това са  думите на  професор Мария Фалконе, сестра на  магистрата Джовани Фалконе, който бе убит  в гр. Капачи – Палермо,  на 23-ти май преди  28 години.

Като гост в предаването “Domenica In” на Мара Вение, Мария Фалконе си спомня също приятелството, което свързваше убития магистрат с Мара Вение и нейния партньор – музикантът Ренцо Арбор.

“Неговата религия бе  негов дълг!” – каза Мария Фалконе, като припомни, че нейният брат носи бележка с фраза от Кенеди в портфейла си за необходимостта да изпълнява дълга си на всяка цена, защото това е същността на човешкото достойнство.”

“Ето – каза г-жа Фалконе – колко достойнство съм видяла в италианския народ през последните няколко  месеци. И  най-вече  на  онези, които смело работиха за всички нас, решихме да посветим  тази година датата 23-ти  май .”

“Това ще бъде виртуално събитие” – добави тя. “Телевизия  RAI ще излъчва  пряко демонстрациите и  ще ни помогне да си спомним жертвите  на Капачи и героите на нашето време.”

Г-жа Мария Фалконе отправи своя призив  към италианците  да участват  виртуално в демострацията   на 23-ти май, поставяйки  бели платна  на балконите си, както през 1992 г. точно   в 18:00 ч.,  в знак на почит на паметта на  Джовани Фалконе, Паоло Борселино и всички жертви на мафията и на благодарност към тези, които в тези тежки  дни на извънредна ситуация  изпълняват  своя служебен и граждански дълг”.

Източник: NuovoSUD.it

***

В събота е 23 май – 28 години от убийството на Джовани Фалконе. Нека тези, които знаят какво искат за себе си, за семействата си, за България, да поставят цветя пред паметната плоча на Джовани Фалконе на сградата на Окръжния съд в Благоевград. Родители, покажете и научете децата си да бъдат непримирими към престъпността и мафията, за да бъде животът ни истински достоен и свободен.

В събота е 23 май и се навършват 28 години от убийството на магистрата Джовани Фалконе през 1992 година. Неговите методи в борбата с мафията като „следвай пътеката на парите“ и други стават основа на всички институции по света, свързани с ограничаване на организираната престъпност и международните наркокартели. Корупцията е отличителен метод в дейността на мафията и тя създава възможността за организирането на атентата не само срещу Джовани Фалконе, но и срещу много други магистрати, полицаи и журналисти както в Италия, така и по света. И тази година много съдии, прокурори, следователи, полицаи, медии, граждани ще се поклонят пред паметта на Джовани Фалконе, защото целият му живот е отдаден на интересите на обществото, на изграждането на стена от закони и експерти с различни професии. Стена, която отделя по категоричен начин тези, които искат и подкрепят реда и закона като основа на здравата държава, служеща на обществото, от тези, за които личното съществуване и финансово облагодетелстване се постига единствено чрез измами, кражби, насилие и убийства, чрез разрушаване на сигурността и обезсмисляне на отговорността във всяка страна. Много често в нашето ежедневие говорим, че в света няма само черно и бяло. Да, така е по отношение на природата, на човешките чувства и връзки, но когато става въпрос за престъпността, за мафията, за корупцията – светът трябва да е кристално ясно разграничен в черно и бяло: с Джовани Фалконе или срещу Джовани Фалконе. Това е истината и колкото повече хора я разберат, толкова по-бързо нашият живот ще стане по-сигурен, по-добър, по-щастлив. В един разговор със сестра си – проф. Мария Фалконе, малко преди да бъде убит, той казва, че най-важно е да се възпитават децата в нетърпимост към престъпния начин на съществуване, в нетърпимост към мафията. Когато израснат и започнат своята професионална реализация, независимо каква е тя и къде живеят, те няма да допускат пипалата на „октопода“ да изсмукват жизнените сокове на обществото.

Кой е авторитет за българина днес, кой е негов ориентир за добро и зло – магистратът Джовани Фалконе или мафиотът Тото Риина?

За да си отговорим на този въпрос, трябва да започнем от възпитанието и примерите за подражание на подрастващите и на родителите им, на мястото и ролята на учителите и учебните програми в живота на учениците. От 1989 година до днес се изживяха много кризи в образователната ни система, зависеща изцяло от политическите ориентири в различните години на т.н. преход. Определените като мутренски времена между 1990 и 2000 година хвърлят дълги сенки и до днес. Учениците, които бяха в класните стаи по време на стачките и уличните убийства, на възхода и краха на едни или други групировки, свидетели на немощта и липсата на държавен интерес на държавните ни мъже срещу парите и влиянието на добре организираната и до днес престъпност, оформиха днешните родители като характери и приоритети, а те – характерите и героите на децата си. Резултатът виждаме на нашите срещи с учениците – част от тях не знаят кой е Гоце Делчев, но за Пабло Ескобар /изключително жесток наркобарон, смазал живота на хиляди чрез насилие и наркотици/ казват, че е велик, а националният им герой е Георги Илиев, Роналдо, рап и чалга изпълнители, между които се прокрадва от време на време името на Васил Левски. Резултатът ясно пролича и при обществената оценка на мерките за ограничаване на заразата от корона вирус и към отговарящите за това експерти и политици. Оказа се, че е по-лесно да се повярва в лъжите за липсата на заболели, липсата на пандемия, независимо от очевадните факти, отколкото на реалната опасност за здравето на всички, за което лекарите продължават да изразяват своята загриженост. Колкото и нелепо да изглежда, по-голямата част от обществото ни проявява доверие предимно към съмнителна информация от откровено манипулиращи лица, отколкото към професионални авторитети, доказали отговорното си отношение към общите ни интереси. Това определено води до риск в посоката на развитие на нашата държава и действията, които ще се предприемат под обществения натиск, формиран от медиите и социалните мрежи – кои са престъпниците, какви са наркодилърите,  как се определят цените на стоките, какво е реална икономика, кое е право и кое – не. Въпроси, чийто точен и жизнено важен отговор можем да намерим само, ако откровено признаем: кой е авторитет за българина днес, кой е неговият ориентир за добро и зло – магистратът Джовани Фалконе или мафиотът Тото Риина?